В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях
и вярвах в чувствата ти - всички,
макар да знаех, че е грях
до смърт човек да се обича.
И вместо в радост, стъпих в кал.
Мълчание над много думи.
Навярно беше излетял,
откъснал късче от ума ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up