В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях
и вярвах в чувствата ти - всички,
макар да знаех, че е грях
до смърт човек да се обича.
И вместо в радост, стъпих в кал.
Мълчание над много думи.
Навярно беше излетял,
откъснал късче от ума ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация