Ако можех, бих изпила очите ти -
капка по капка с шепот от мед,
а с горчилката, скрита в сълзите ти,
бих стопила зимния лед.
Ако можех, бих открила в сърцето ти
песъчинки от жива дъга.
С нея бих обагрила времето,
удавено в сива мъгла.
Ако можех, бих те обичала,
с невинна и сляпа любов,
но сърцето ми от кукленски плюш е -
ни обича, ни тупти, нито знае как...