Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима,
към далечните рубинени звезди,
ако можеше стихът крила да има,
такива с каквито мисълта лети!
Последвал би те в твоя път отново
и с ласки, сърцето ще укроти,
ще се върне, докоснал те с огън,
и в душата отново ще пламти! ...