От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки
с образи на грехове и пороци,
това са съмнения, грешки,
които не искат съвети, уроци.
Бързо си отиват годините,
вървя незабелязано към края,
но знам, на безкрая, в градините,
ще намеря пътя към рая. ...