Apr 21, 2021, 6:47 AM
Ако ви питат
Тя е добре. Събужда се рано
и продължително гледа навън.
Налива кафе и пали цигара.
Чака да мине снощният сън.
Автоматично участва във разговор,
прави закуска и планове някакви.
Влиза във банята, слага си грим,
оправя косата и хуква нанякъде.
Тя е добре. Понякога спира,
търсейки смисъл да продължи.
Тогава отново сънят я намира,
по-безобиден от черно бял филм.
Знае, че той е само видение,
ала е гузна и чувства вина.
Нищо, че идва без предизвестие.
Всички сънуват! Какво от това!?
Тя е добре, но понякога плаче.
Случва се само по време на сън.
Ако ви питат, добре е, обаче.
Най-вече сутрин,
загледана вън.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Марко, моят съпруг също рядко разбира какво пиша, значи е добре
, но винаги е готов да съчини нещо в движение щом е за участието. Ето даже и сега каза: поздрави Марко: "джонито е черно, мацката руса, колата червена, ракията студена! " И понеже го погледнах недоумяващо, рече- това си е моя поезия, не очакавам да я разбереш ...демек и те душа носят, нали Иринка. А понеже и мен ме питаха 6 пъти днес та пак се върнах тук "ако ви питат, добре е, ", обаче извън кавичките . Този стих се нарежда сред най-хубавите ти по мое мнение. А хубавите неща нямат нужда от обяснение, да не ги развалим. Насладих му се пак. -
Прекрасен стих, Ирина. Прочетох коментара в който пишеш,
че мъжът до теб казва че, си " ужасна като творец ".
Като бяхме деца , имаше един слепец, който продаваше кинкалерия в един ъгъл. Купувахме си от него разни евтини глупости, само за да видим как с едно тръкване на палеца познава стотинките. За нас, той притежаваше дарба, която никой от нас не можеше да си помисли да притежава.. За нас- децата, той беше свръх човек. Опитах се възхитен да разкажа на баба си, а тя ме прекъсна с думите: " Не се подигравайте с нещастния човека". Тя отказа да види, да осъзнае таланта на този човек. За нея той беше просто един инвалид.
Разказах ти този случай, за да ти кажа, че ти имаш безценен талант, за хора, които приемат, разбират и се вълнуват от таланта ти. Бих ги нарекъл " хора с душа". Но си има хора, които са безразлични.
Прости на невежия си другар, Ирина.
Той толкова си разбира.
Някой гледат света с широко отворени очи и нищо да не забелязват.
Няма лошо. -
Съпругът ми не ме чете, но винаги знае къде може да ме намери, виртуално и реално. Нямаме тайни и сме най-добри приятели. Просто казва, че съм ужасна като творец 🤭
Има пречупване през моята същност, не може да няма. Но пък не трябва да ми се има голямо доверие. Все пак съм поет и това трябва да се има предвид на първо място 😉 -
Удоволствие ми е да те видя, Деян
-
Да, за това имаш право. Че е къс. В началото и края е добра идея. Но, понеже не са мои усещания, а откраднати, исках да предам не това, което почувствах, а което подразбрах. Не знам как се прави поезия. Но ще ти спестя класиката "пада ми отгоре" Колкото до познаването, винаги казвам, че дори съпругът ми не ме познава достатъчно, но пък той не ме чете и не влиза в откровения, тъй чеее....
Между другото, не иронизирай сърчицата и звездичките. Това е начин на изразяване и всеки го прави различно. С тях никой няма да остане в историята или да се нареди сред класиците. Но са жест на добронамереност, който не бива да се омаловажава. Защото знам какво влагам аз, когато го правя. Освен в случаите, в които забравям. Често ми се случва От възрастта е. -
Страхотно е!
-
Да, Иво, има три пъти "добре", които са три различни състояния на един и същи човек, в един и същи ден.
1, добре е. Става, пие кафе, къпе се, ....битовизми. Ами да, добре е. (неглижиране) Две четиристишия.
2, остава сама и тогава се появяват симптоми, че нещо не е както трябва. Видение, гузна съвест. (безпокойство) Две четиристишия.
3. Тя е добре, просто понякога плаче. (сривът, същината)
Тя НЕ Е добре, но спрете да питате, по дяволите! Всичко е наред.... (едно четиристишие, с две добре-та. И двете лъжа, без съмнение.Не мога да го променя, защото ще изчезне връзката между тези три "добре", които описват съвсем различни душевни състояния. Последното е лъжа, от която става ясно, че всички са такива.
Ако разбра нещо от това обяснение, герой си -
Лина, Миночка, благодаря ви, момичета!🦋
Пепи, не знам как си го усетила, но си много близо. Случва се понякога да улавям разни моменти. На невероятни места и за секунди. Когато е любов и щастие, е ок. С болката е различно, защото е трудно. Имам чувството, че съм някакъв смахнат сензор за тъга и, когато я усетя, така ме парализира, че ако не я излея някак, ще се пръсна. Писането ми помага и съм много благодарна, че ми се случи преди време. Но все си мисля, че абсолютно всички творци имат по-особена сензитивност, защото иначе не се получават нещата. Вярно е, че се възползвам донякъде от тези емоции, но най вече помагам на себе си. Ако не мога на друг, де. Няма да ги изпускам, обещавам -
Хубаво стихотворение! Поздрави!
-
Живота ни се случва на сън, а го преживяваме през деня, макар , че не винаги помним сънищата си.Хареса ми!
-
Ирка - игра на сетивата. Отлично ти се получава да улавяш моменти и ги превръщаш в цялл разказ. Като онзи преди, в дъждовния ден. (не помня заглавия). Беше впечатляващ. Натрупани подсъзнателно емоции, които по свой вътрешен закон се отключват заедно в даден момент. Не ги изпускай!
-
Аааа, те не са от изчервяващите, миличките 😚
Дени, аз съм във всичко, което пиша. Впрочем, това стихо ми дойде от нещо, което чух на улицата. "Тя е добре. Кажете им да не питат..." Започна да се подрежда, но тъй като не беше пълно, добавих и част себе си. Банята, грима и косата 🙂😉💄 -
Хм.. “тя” ти ли си?
Не си, много неатрактивен живот. Твоя ще е по-разтърсващ. Кажи и на лирическата да не спи! -
Ще ги изчервим и ще станат като брадати домати.
-
Те Генек и Юри може и да не ни изтраят дълго. До към третото мартини. Че аз го пия и с водка 😂 Но кой знае....кой кого 🤔🤭🥳
-
Сега пък мъже 🤔,... не вярвам да ни доскучае чак толкова, но портрета на Тодор Живков отзад на стената е достатъчен, така че вече си имаме фон.
(А, сега видях коментарите) сори.😁 -
Край! Много малко ми трябва, Силви. И само знак със шапка ми стига, а и имаме компанията на двама мъже. И то какви! 👒 🍸
Бисерка, Валя, прекрасни сте❣ И без повече разпознаване. Дори и аз, пет минути след писане, вече не съм същата. Всичко е игра😉⚘ -
Хубаво!
-
Едно мартини и ще стане далеч по-добре. Я виж каква пролет се е барнала за нас, пък и кой ще се сети да гледа през обезкостена маслинка рано сутрин. Няма кой. Ех, Иринке! На бара съм, махам ти с шапката.
-
Много е хубаво! Припознах се!
-
Love you Иринка!Прекрасно!❤
-
Иржи, Блу, Пепи, радвам ви се!🤗 Има смисъл да се пише. Досега не бях го съзнавала толкова ясно❤
Юри, да! Падат навсякъде, да си кажа честно 😂💋💋💋 -
Затова има приказка "Утрото е по- мъдро от вечерта" и човек се чувства най- добре тогава...Едно обикновено ежедневие, което си облякла в прекрасна форма, много ритмична, израз на твоето умение, Ирина!
-
Хубаво!
-
Много ми хареса!
-
😀😀😘
Тя може да плаче, когато сънува,
но нейните капки щастливи сълзи
ще падат по устни, които целуват,
по нечии силни, мъжки гърди! -
Юри....😘
Тя е добре, дори като плаче.
Сънят отминава, бледнее, отлита.
След време си спомня през смях за кошмара.
А сънища нови в ресниците спират. -
Ирка!
Та е добре... когато сънува.
Не иска да знае какво е навън.
Люби изкусно, далече пътува.
Когато е с него е винаги в сън! -
Привет, момичета! Терапевтично може. Не повече. Трябва и да се спи по някое време 😀
Много ме радвате! Тези разговори по женски са по-готини и от най крепкия сън 🥰☕🌹 -
Хубав стих!
-
"Тя е добре, но понякога плаче"...Ирка!
-
Чудесен психологически портрет на жената, която сутрин след събуждане " чака да мине снощият сън" и "продължително гледа навън", пиейки кафето си, в опит да прогони чувството за вина. Изключително фино словесно жонглиране между сънуваните демони-мечти и първите стъпки в деня, призвани да гримират душевното ѝ състояние!👏
Браво, Ирина!❣️Страхотно е, наистина!😃 -
Щом се събужда, значи е спала, а сънят лекува въпреки сънищата. А и плаче- значи е добре. Хубав стих, Иринка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Веднъж, току що бях публикувала във фейса едно стихо и го питах как е. "През отворените прозорци на къщата ти съседите чуха как влизам..." Той ме пита" за някое бившо гадже ли е? не ми харесва!" Обясних, че не е да гаджета, а за прозорци. Може и малко да ревнува, но да не казва😉Истината е, че е прекрасен мъж, а аз съм една щастливо омъжена жена. Имаме свободата, от която се нуждае всяко живо същество и се смеем ужасно много и за всичко 😀
Радвам се, че ви е харесал стиха. Развеселихте ме рано сутрин. Какво по-хубаво от това 😀 Добро утро от мен!❤☕🌹