Шум дочувам от пролуката в тавана
и със ехо стъпва по напукания под,
в стените удря стон, като камбани -
от пиано черни ноти в елегантен валс.
С трепети посрещам топлите акорди,
изгряващи под утринния майски пек,
сякаш в нас живеят акустичните поляни
и по тях свободни тичаме един към друг.
Дъхът ни секваше като се срещнем,
а ехото ни се извиваше във танц,
в две вселени заедно танцувахме
и двете ни луни обгръщаха с плам. ...