Шум дочувам от пролуката в тавана

и със ехо стъпва по напукания под,

в стените удря стон, като камбани -

от пиано черни ноти в елегантен валс.

С трепети посрещам топлите акорди,

изгряващи под утринния майски пек,

сякаш в нас живеят акустичните поляни

и по тях свободни тичаме един към друг. 

Дъхът ни секваше като се срещнем,

а ехото ни се извиваше във танц,

в две вселени заедно танцувахме

и двете ни луни обгръщаха с плам. 

Устните ни се жадуваха потайно,

а телата болни бяха от любов

и  във тъмното сами се питахме -

Дали на живо ще се срещнем някой път?

Зад ключ обаче ни разделяше света ни,

където с дланите оставяме следици,

с трепети от чиста обич се желаехме,

макар да бе през двойни стъкленици!