Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли -
Изгрева се правеше на клоун
пред неуверените пориви на бриза -
единствено и само да не обещае бъдеще…
Но кой ли се надява -
макар да вярва в споделеното?!...
Една рапсодия се виеше към небосвода –
като дим от огъня на схлупена къщурка - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up