10 oct 2015, 20:34

Акорд за ниска облачност и бели стихове 

  Poesía » Filosófica
1111 1 19
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли -
Изгрева се правеше на клоун
пред неуверените пориви на бриза -
единствено и само да не обещае бъдеще…
Но кой ли се надява -
макар да вярва в споделеното?!...
Една рапсодия се виеше към небосвода –
като дим от огъня на схлупена къщурка - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??