Jan 23, 2020, 11:50 PM

Актьори 

  Poetry
721 1 3
В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли.
Освиркваха много, по подаден знак.
От пиесата нищо не бяха разбрали,
но парите си деляха тъй – на калпак.
Минаха годините. Пиесите се сменят.
Сменят се и режисьорите с времето.
Но обществото ни не се променя.
Различни са само статуса и целите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??