NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
23 ene 2020, 23:50

Актьори 

  Poesía
670 1 3

АКТЬОРИ

 

В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.

 

Малко ръкопляскаха, душата видяли.
Освиркваха много, по подаден знак.
От пиесата нищо не бяха разбрали,
но парите си деляха тъй – на калпак.

 

Минаха годините. Пиесите се сменят.
Сменят се и режисьорите с времето.
Но обществото ни не се променя.
Различни са само статуса и целите.

 

Не може вече сърцето ролите да носи.
Тежките им удари до кръв го разкъсват.
Децата ми задават вечните въпроси
за минало, от което вече се отърсих.

 

Те поеха своите роли в други пиеси
съвременни, от нашите много различни,
но зная – и днес е трудно,не им е лесно...
Дано актьори са обичащи,.. обичани!

 

23 01 2017
 

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??