Oct 30, 2013, 9:18 PM

Акварел 

  Poetry » Other
844 0 18

Тихо е...

Или пък аз съм оглушал от шепоти...

От грубости просъскани, от нежности прошушнати;

от песничките незавършени

на вятъра и мидите,

които раците валсират в ритъм непредвиден.

 

Бедно е...

Избягаха от прилива и чайките, и хората...

Следите им преплетоха посърнали вълните.

А после ги изтриха...

Като деца, които във съня си невъздържано облизват

сладоледа  празнично-огромен  на мечтите.

 

Красиво е...

Изпънал мускули и нерви, моят бряг потръпва

пред акордите на бъдещите бури...

Във чашата на залива -

последна глътчица мастилено-добър коняк -

приканва двете сили към примирие...

 

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??