30 oct 2013, 21:18

Акварел 

  Poesía » Otra
846 0 18

Тихо е...

Или пък аз съм оглушал от шепоти...

От грубости просъскани, от нежности прошушнати;

от песничките незавършени

на вятъра и мидите,

които раците валсират в ритъм непредвиден.

 

Бедно е...

Избягаха от прилива и чайките, и хората...

Следите им преплетоха посърнали вълните.

А после ги изтриха...

Като деца, които във съня си невъздържано облизват

сладоледа  празнично-огромен  на мечтите.

 

Красиво е...

Изпънал мускули и нерви, моят бряг потръпва

пред акордите на бъдещите бури...

Във чашата на залива -

последна глътчица мастилено-добър коняк -

приканва двете сили към примирие...

 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??