Сутрин впил очи в календара,
химикалът в джобчето мълчи.
Стрелките на часовника,
в очите ти приличат на стрели.
Не, не седим като статуи!
През деня си говорим нормално.
Дори си готвим вкусотийки,
живуркаме си като всички, тривиално.
Вечерите само са някак акварелни
и всеки път нещо се разтича.
Размазваме цялата картина,
затова сутрин сме винаги сърдити.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up