Сутрин впил очи в календара,
химикалът в джобчето мълчи.
Стрелките на часовника,
в очите ти приличат на стрели.
Не, не седим като статуи!
През деня си говорим нормално.
Дори си готвим вкусотийки,
живуркаме си като всички, тривиално.
Вечерите само са някак акварелни
и всеки път нещо се разтича.
Размазваме цялата картина,
затова сутрин сме винаги сърдити.