koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
May 25, 2016, 8:10 PM

Алиби 

  Poetry » Other
263 0 2

Ах, моя, неповторна младост,

където, като мъж узрях!

Остана ти- за моя радост,

алибито за всеки грях.

 

Сега с години щом пораснах,

а ти поемаш таз вина,

във старостта си аз надраснах

глада за земната жена.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах твоето алиби, Никила! Поздрав!
  • Кратко, но съдържателно. Звучи като осъзната равносметка.
    Привет, Колич!
Random works
: ??:??