koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
25.05.2016 г., 20:10 ч.

Алиби 

  Поезия » Друга
264 0 2

Ах, моя, неповторна младост,

където, като мъж узрях!

Остана ти- за моя радост,

алибито за всеки грях.

 

Сега с години щом пораснах,

а ти поемаш таз вина,

във старостта си аз надраснах

глада за земната жена.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах твоето алиби, Никила! Поздрав!
  • Кратко, но съдържателно. Звучи като осъзната равносметка.
    Привет, Колич!
Предложения
: ??:??