Душата ми ридаеща танцува,
едва успяла себе си да съживи,
сърцето в еуфория ликува,
в стремеж - то мъката да утоли.
Душата ми в сълзи се дави
под звуците на плачеща цигулка.
Сърцето слуша тъжните октави,
топящо като в пролет - ледена висулка.
Душата ми - във танц за него страда,
защо момичето си тръгва заслепено,
сърцето пак готово - любов да дава,
със думите: "На нея е простено!". ...