Душата ми ридаеща танцува,
едва успяла себе си да съживи,
сърцето в еуфория ликува,
в стремеж - то мъката да утоли.

Душата ми в сълзи се дави
под звуците на плачеща цигулка.
Сърцето слуша тъжните октави,
топящо като в пролет - ледена висулка.

Душата ми - във танц за него страда,
защо момичето си тръгва заслепено,
сърцето пак готово - любов да дава,
със думите: "На нея е простено!".

----

Душата му дали ще срещне своя сродна,
веднъж разбита на капчици в дъжда,
сърцето глупаво - ще я вижда благородна,
но пак за нея ще тъне във тъга.

Душа - остава до цигулката да плаче,
износена, съборена със гръм в калта,
сърце - то припва като глупаво юначе,
след нея викащо - да тича до смъртта...

***

Ех-х: 

http://www.youtube.com/watch?v=2IZ5aSvNHOw&feature=player_embedded