tsveti4ka (Цвет)
198 271
Jun 29, 2011, 10:10 PM

Алогично(ст) 

  Poetry
562 0 1

Въгленно изгарям от въздишки,

в тишина разтопени свенливо.

Сякаш съм отучена да дишам

след разстрели със стрели горчиви.

 

Сълзите графитени са вече.

С тях рисувам формите на болка,

която (като в речна делта)

пуснала е надълбоко котва.

 

Сякаш  съм отучена да имам,

проклета (да искам безгранично...)

Диамантено в мене прозират

плодове от една алогичност.

 

 

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??