Алогично(ст)

tsveti4ka (Цвет)
198 271

29 jun 2011, 22:10

Poesía

557 0 1

Въгленно изгарям от въздишки,

в тишина разтопени свенливо.

Сякаш съм отучена да дишам

след разстрели със стрели горчиви.

Сълзите графитени са вече.

С тях рисувам формите на болка,

която (като в речна делта)

пуснала е надълбоко котва.

Сякаш съм отучена да имам,

проклета (да искам безгранично...)

Диамантено в мене прозират

плодове от една алогичност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.