Алтернатива

May 13, 2009, 1:06 AM

Poetry » Love

851 0 4

Самотна капка всред дъжда
с претенции за уникалност,
припадам шумно във калта -
каква нелепост и случайност.
В душата ми е пак дъждовно,
а вън кипи от светлина,
като на сън, край мен спокойно,
минават хора без лица.
И някак ми е малко кално,
но вече свиквам и с това,
нали приемах всеотдайно
за своя чуждата вина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Алтернатива

Want to read more?

Random works