13 may 2009, 1:06

Алтернатива 

  Poesía » De amor
807 0 4

Самотна капка всред дъжда

с претенции за уникалност,

припадам шумно във калта -

каква нелепост и случайност.

 

В душата ми е пак дъждовно,

а вън кипи от светлина,

като на сън, край мен спокойно,

минават хора без лица.

 

И някак ми е малко кално,

но вече свиквам и с това,

нали приемах всеотдайно

за своя чуждата вина.

 

От утре ще наложа виза

и няма никой да допусна -

през мен да влиза и излиза

със маска и сърце изкуствено.

 

Самотна капка всред дъжда

с претенции за уникалност,

попадам в миглите на мъж,

кълнящ се във любов и вярност.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??