Алтернатива

valia1771 (Ивон)
371 11611

13 may 2009, 1:06

Poesía » De amor

807 0 4

Самотна капка всред дъжда

с претенции за уникалност,

припадам шумно във калта -

каква нелепост и случайност.

В душата ми е пак дъждовно,

а вън кипи от светлина,

като на сън, край мен спокойно,

минават хора без лица.

И някак ми е малко кално,

но вече свиквам и с това,

нали приемах всеотдайно

за своя чуждата вина.

От утре ще наложа виза

и няма никой да допусна -

през мен да влиза и излиза

със маска и сърце изкуствено.

Самотна капка всред дъжда

с претенции за уникалност,

попадам в миглите на мъж,

кълнящ се във любов и вярност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.