Пловдивският_Обама (Татанка Йотанка)
84 108
Nov 13, 2008, 4:23 PM

"Амфета" 

  Poetry » Other
1292 0 6
   

Лежа на мократа трева.

Впил съм пръсти във пръстта.
Вперил поглед във нощта,
гол съм, само по душа.
Господи, това е свобода.
Вдишвам въздух, светлина.
Чувствам само тишина.
Жадно пия от дъжда.
Няма болка, самота.
Пак препуска мисълта.
Пак пулсира ми кръвта.
Пак променя се земята.
Пак е леко на краката.
Пак различно е в главата.
Аз... Пръстта, тревата...
Аз... Плътта, душата...
Аз... вселената и свободата!!!

 

 

© Татанка Йотанка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А, разби ме...!!!

    /6/
  • всяко по-различно усещане е ценно за мен, независимо дали е реално или нереално. Сега амфетите са забранени в повечето държави, защото струват пари, след време сигурно и с добрите дела ще стане същото. Не е важен начинът, а принципът.
  • И пак с теб е самотата...дано не си самотен в действителност...Хубаво пишеш
  • много е хубаво...
    но свобода ли е, Господи...или бягство...
  • Добре описано... ако заслугата е на "Амфета", сигурно е така... не знам...
    Във всеки случай, написаното идеално ми пасва, когато съм успяла да направя някому добро и съм го зарадвала...
    Опитай и ти
    Поздравче!
  • Насмъркан, на няколко "малки" или... просто щастлив?
    Поздравче с намигване!
Random works
: ??:??