13.11.2008 г., 16:23 ч.
"Амфета"
Лежа на мократа трева.
Впил съм пръсти във пръстта.
Вперил поглед във нощта,
гол съм, само по душа.
Господи, това е свобода.
Вдишвам въздух, светлина.
Чувствам само тишина.
Жадно пия от дъжда.
Няма болка, самота.
Пак препуска мисълта.
Пак пулсира ми кръвта.
Пак променя се земята.
Пак е леко на краката.
Пак различно е в главата.
Аз... Пръстта, тревата...
Аз... Плътта, душата...
Аз... вселената и свободата!!!
|
© Татанка Йотанка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
всяко по-различно усещане е ценно за мен, независимо дали е реално или нереално. Сега амфетите са забранени в повечето държави, защото струват пари, след време сигурно и с добрите дела ще стане същото. Не е важен начинът, а принципът.
-
И пак с теб е самотата...дано не си самотен в действителност...Хубаво пишеш
-
много е хубаво...
но свобода ли е, Господи...или бягство... -
Добре описано... ако заслугата е на "Амфета", сигурно е така... не знам...
Във всеки случай, написаното идеално ми пасва, когато съм успяла да направя някому добро и съм го зарадвала...
Опитай и ти
Поздравче! -
Насмъркан, на няколко "малки" или... просто щастлив?
Поздравче с намигване!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
/6/