May 21, 2024, 9:40 PM

Амнистия от Господ 

  Poetry » Love, Phylosophy
620 6 15

Осъмнах в две ръце и топли устни,

след сякаш стогодишния си сън.

Бленувах да си истина, а не изкуство,

преди камбаната да бие с троен звън. 

Изстрадах те до кръв и тежка болка, 

с невяра в безтревожното си бъдеще. 

Човешка ли бе мъката ми толкова, 

щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?

Амнистия измолих си от Бога, 

че в този свят покой да ме

намери. 

Мъ​​​лчах, защото писмено и 

словом, 

присъда - без любов, е смърт без време. 

Тъгата ми в прегръдките ти стихва 

до унес на блажения ми пулс. 

Една любов без вяра не пониква, 

щом в нечие сърце не си я чул... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??