Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка,
с невяра в безтревожното си бъдеще.
Човешка ли бе мъката ми толкова,
щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?
Амнистия измолих си от Бога,
че в този свят покой да ме
намери.
Мълчах, защото писмено и ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up