May 21, 2024, 9:40 PM

Амнистия от Господ 

  Poetry » Love, Phylosophy
909 6 15
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка,
с невяра в безтревожното си бъдеще.
Човешка ли бе мъката ми толкова,
щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?
Амнистия измолих си от Бога,
че в този свят покой да ме
намери.
Мъ​​​лчах, защото писмено и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??