diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21 мая 2024 г., 21:40

Амнистия от Господ 

  Поэзия » Любовная, Философская
621 6 15

Осъмнах в две ръце и топли устни,

след сякаш стогодишния си сън.

Бленувах да си истина, а не изкуство,

преди камбаната да бие с троен звън. 

Изстрадах те до кръв и тежка болка, 

с невяра в безтревожното си бъдеще. 

Човешка ли бе мъката ми толкова, 

щом сбъдвах най-кошмарните си сънища?

Амнистия измолих си от Бога, 

че в този свят покой да ме

намери. 

Мъ​​​лчах, защото писмено и 

словом, 

присъда - без любов, е смърт без време. 

Тъгата ми в прегръдките ти стихва 

до унес на блажения ми пулс. 

Една любов без вяра не пониква, 

щом в нечие сърце не си я чул... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??