Apr 9, 2008, 8:17 AM
Анатема
Думи трънливи
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
© Стоян Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесен стих!
-
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата? - Това много ми хареса! -
Но не оставяй ме на съдбата...
Защо това отчаяние.Съдбата понякога може да е и благонастроена.
Иначе творението ти е страхотно.Браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубаво!