9.04.2008 г., 8:17 ч.

Анатема 

  Поезия » Друга
671 0 4
Думи трънливи
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??