Feb 13, 2006, 9:48 PM

Ангел 

  Poetry
882 0 5

Целуната от ангел,

росата засия.

Тя най- после почувства

в сърцето си небето.

 

Докосната от ангел

тръстиката заплака.

Не бе и подозирала,

че някой я обича.

 

Прегърната от ангел

зората се усмихна

изпълнена с надежда

за по-успешен ден.

 

От ангел вдъхновена

ме осени мойта муза-

поредното й раждане

на стих благословен.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??