13 февр. 2006 г., 21:48
Ангел
Целуната от ангел,
росата засия.
Тя най- после почувства
в сърцето си небето.
Докосната от ангел
тръстиката заплака.
Не бе и подозирала,
че някой я обича.
Прегърната от ангел
зората се усмихна
изпълнена с надежда
за по-успешен ден.
От ангел вдъхновена
ме осени мойта муза-
поредното й раждане
на стих благословен.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво! Чудесно е
-
чисто е 6
-
Но все пак се радвам, че е оценено добре. Това все пак е едно от най-добрите и най-пресните ми стихотворения. И благодаря ти, Мони за хубавия коментар! И също на този, който ми е писал 6-цата.
-
Само че някой вече я е намалил.
-
Браво Маргарита стихотворението ти наистина е много нежно и красиво заслужена шестица
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
