May 7, 2007, 9:34 AM

"ангел" 

  Poetry
1095 0 4

Слънцето отново се усмихна
и озари просторната ти стая.
В нея тайничко надникна,
но ти все още спиш, аз зная.

Не се събуждай, моля те, недей!
Тъй сладко се усмихваш в съня си,
а на дръвчето вънка славей пей,
за теб той пее песента си.

Но ето, че отваряш ти очите
и славейчето хвръква в небето.
Това си ти - момчето от мечтите,
с любов изпълващ ми сърцето.

Ти ставаш, приближаваш се до мене.
Със сълзи плаче ти сърцето.
Очите ти са пълни, а душата стене,
поглеждаш с болка към небето.

Вечерта настъпва, слънцето се скрива,
но за теб поръчах аз луната.
Две звезди в една се сливат
и с усмивката ми слизат на земята.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Добре дошла, Рали!
    Лек и хубав стих като начало! Това е добре!
    Продължавай, Рали! Никой и с нищо не трябва да ти влияе отрицателно. Все пак тука всички се учим най-вече от критиците си!
    Чакаме следващото!
  • Силен финал на стихотворението и силен старт в сайта!Здравей!
  • Хубаво е!
    Добре дошла!
Random works
: ??:??