Слънцето отново се усмихна
и озари просторната ти стая.
В нея тайничко надникна,
но ти все още спиш, аз зная.
Не се събуждай, моля те, недей!
Тъй сладко се усмихваш в съня си,
а на дръвчето вънка славей пей,
за теб той пее песента си.
Но ето, че отваряш ти очите
и славейчето хвръква в небето.
Това си ти - момчето от мечтите,
с любов изпълващ ми сърцето.
Ти ставаш, приближаваш се до мене.
Със сълзи плаче ти сърцето.
Очите ти са пълни, а душата стене,
поглеждаш с болка към небето.
Вечерта настъпва, слънцето се скрива,
но за теб поръчах аз луната.
Две звезди в една се сливат
и с усмивката ми слизат на земята.
© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados