Ангелите плачат на рамото ми,
плачат с глас, крещят…
Сълзите им докосват сърцето ми,
а хората около мен пищят…
Силни крясъци, тъжни думи…
Малки светлини, криви линии…
Ангелите падат, а хората са без мечти…
Всички се молят... пред иконите сами!
Аз не разбирам къде греша…
Луда ми казват, но наистина ли е така?
Защо не чувам вече думата ти добра?
Защо се крия от грам светлина? ...