Ангелите плачат на рамото ми,
плачат с глас, крещят…
Сълзите им докосват сърцето ми,
а хората около мен пищят…
Силни крясъци, тъжни думи…
Малки светлини, криви линии…
Ангелите падат, а хората са без мечти…
Всички се молят... пред иконите сами!
Аз не разбирам къде греша…
Луда ми казват, но наистина ли е така?
Защо не чувам вече думата ти добра?
Защо се крия от грам светлина? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация