Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива –
пак миражи израстват познати,
как матадорът на смърт отива,
хванал здраво бика за рогата.
На челóто му – белег от рана,
спомен за огън, гняв от недрата.
Тя си отива, но ще остане
в орбита вечна – като Луната. ...