29 oct 2017, 0:32  

Ангелът на Каталуния 

  Poesía
354 1 2
Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива –
пак миражи израстват познати,
как матадорът на смърт отива,
хванал здраво бика за рогата.
На челóто му – белег от рана,
спомен за огън, гняв от недрата.
Тя си отива, но ще остане
в орбита вечна – като Луната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??