spes (Надежда Ангелова)
64 10
Mar 10, 2016, 11:03 PM

Анонимно сама 

  Poetry » Other
411 0 1

Протегнах ръце

към сивия простор-

докоснах ръжда

вместо цвете.

Лудо се хвърлях,

като морска вълна-

безсилно издъхваща,

оставяйки на пясъка

своите гърчове.

Вървях незнаен път...

бягах от измама.

Вървях към тежка врата,

която не знаех накъде се отваря.

Само крачка ме дели

от беда и щастие.

Това разстояние.. ах,...?!

Анонимно сама, суеверно

все се лута надеждата...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Анонимно сама, суеверно
    все се лута надеждата..."

    Но почти е безсмъртна(щом последна умира)
    и дори да се лута пътят пак я намира.
    Светлинката в тунела пак е знак за надежда
    и кураж в шепи взела - ни намига под вежда
Random works
: ??:??