Антидот на самота

Nov 7, 2012, 10:54 PM

Poetry » Love

549 0 2

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля.
Със свиден спомен за вълшебно лято
превързвам болно-тъжните места
и пак
надеждата е тя,
която, единствена, подаде ми ръка.
От тъмно ще изляза ли на светло?
Ще трепне ли хербарият у мен? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Антидот на самота

Want to read more?

Random works