Valens (Валентина Лозова)
127 568
Nov 7, 2012, 10:54 PM

Антидот на самота 

  Poetry » Love
522 0 2

Бодливо-пареща и неуютна

отново ме посипва  тишина.

И ето пак,

с вина в душата смутна,

градушка ледна силно заваля.

Със свиден спомен за вълшебно лято

превързвам болно-тъжните места

и пак

надеждата е тя,

която, единствена, подаде ми ръка.

От тъмно ще изляза ли на светло?

Ще трепне ли хербарият у мен?

Ще мога ли ръкави да запретна

и дръпна примирения перчем?

Дано да мога!

Иначе потъвам

във хлъзгавото блато-самота.

Телце, подобно червей, там огъвам

за нечия човешка топлина.

Не!

Аз ще се „извадя“ и усмихна

на лепкаво-превземащия мрак.

.....

Наздраве, Слънчо!

Във съня си кихна.

Е, хайде, прегърни ме силно пак!

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??