Антидот на самота

7.11.2012 г., 22:54 ч.

Поезия » Любовна

545 0 2

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля.
Със свиден спомен за вълшебно лято
превързвам болно-тъжните места
и пак
надеждата е тя,
която, единствена, подаде ми ръка.
От тъмно ще изляза ли на светло?
Ще трепне ли хербарият у мен? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Антидот на самота

Искате да прочетете повече?

Предложения