Когато утрин златокоса
по челото целуне те,
а на вратата
денят причаква те
със сто въпроса,
ти усмихни му се,
потупай го по рамото,
речи му кротко:
„Ден, здравей,
за миг почакай,
не бесней -
кафето аз да си изпия, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up