24.09.2010 г., 7:36 ч.

Антиинфарктно 

  Поезия » Друга
836 0 34

Когато утрин златокоса

 по челото целуне те,

 а на вратата

 денят причаква те

 със сто въпроса,

 ти усмихни му се,

 потупай го по рамото,

 речи му кротко:

 „Ден, здравей,

 за миг почакай,

 не бесней -

кафето аз да си изпия,

 да помъдрувам аз над тия

 въпроси сложни,

 завъртяни,

 изплъзващи се

 като риби мряни!”

 Сетне спокойно си седни,

 кафето пий си

 и мислИ...

 Ах, тая утрин златокоса,

 примамва -

свежа, млада, боса!

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??