А Н Т И Т Е З А
Оглушах от хриптящия вой на коли.
От човеци, които разхождат езици,
а студът на бетона тъй страшно боли.
Като кожа на тъпан зениците
се опъват от монотонност.
Претендира да е модерна,
но е хроническа бедност,
за духа ми - каверна.
... Единствено във сънищата ми се вият
потайни козешки пътеки,
от спомена на детството ми пият ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up