А Н Т И Т Е З А
Оглушах от хриптящия вой на коли.
От човеци, които разхождат езици,
а студът на бетона тъй страшно боли.
Като кожа на тъпан зениците
се опъват от монотонност.
Претендира да е модерна,
но е хроническа бедност,
за духа ми - каверна.
... Единствено във сънищата ми се вият
потайни козешки пътеки,
от спомена на детството ми пият ...