Jun 4, 2007, 5:52 PM

АНУБИС 

  Poetry
889 0 2
И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои,
така Анубис зове ни от отвъдната земя.
Заключени оставаме във вселенските му покои,
за да почиваме в бяла светлина,
за да отдъхне душата от материята
и после пак да се покрием с телесна празнота.
А щом веднъж докоснати сме от озарението на мъдростта му,
и прекрачили сме необятните космични небеса, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Random works
: ??:??