INTI (Аматерасу )
34 61
4 июн. 2007 г., 17:52

АНУБИС 

  Поэзия
803 0 2
И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои,
така Анубис зове ни от отвъдната земя.

Заключени оставаме във вселенските му  покои,
за да почиваме в бяла светлина,
за да отдъхне душата от материята
и после пак да се покрием с телесна празнота.
А щом веднъж докоснати сме от озарението на мъдростта му,
и прекрачили сме необятните космични небеса,
то значи намерили сме в себе си  ключа към вселенската врата.

© Аматерасу Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не бих казала,че познанията ми са големи в областта на египтологията, но космичните тайни са достъпни за всяко живо същество във вселената, аз просто черпя от знанието й чрез подсъзнанието си и го претворям на лист. Това стихотворение беше родено в резултат на един спортен дух. По предложение на мой приятел, аз измислих 3 думи, той също и след това всеки един трябваше да ги съчетае и да създаде някакъв вид творба. Това сътворих аз от съчетанието на думите.( Анубис,конус, материя,скромност, прилив)
  • Анубис - нека води душата ни през мрака на невежеството... докато сме живи!...
    Интересни разсъждения и познания...
Предложения
: ??:??