EvaRang (Eva Rang)
84 471
Aug 14, 2019, 4:58 PM

Апатия 

  Poetry » Phylosophy
627 1 4

Усещам, че превръщам се в апатия.

Не сещам смисъл в нищо вече.

Полазва сянката на антипатия,

която музата към ямата завлече...

 

Висят опулени картини по стените,

наложници на времето, уви!

И ето... няма и следа от възхитените!

Кажи, защо душата ме боли?

 

И шахът вече не е страст, 

осъден, кралят абдикира. 

Отворила кралица грозна паст,

поредния ми ход блокира...

 

И даже музиката ме предаде,

залюбена с горчив минор.

За мене тоя път създаде,

изневерила ми с лиричния тенор! 

© Eva Rang All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ангелче, Пепи 🤗
    Сега ще ви кажа. Колкото и да съм апатична или депресирана, устата не мож ми затвори. Та в такива моменти пиша, успешно или не 🤣 Друго, което правя е да зарежа всичко и да стрелям с момчетата в един военен сървър. Напоследък това ми е страст 😱
  • Щом ѝ се пише, значи не е чак толкова апатична, спокойно!
  • Ехе, колко високи оценки. За първи път ми се случва на поезия. Благодаря, че коментирахте Розали, Красимира и Мариана! 😍
  • Даже и тогава душата не спира да се излива.
Random works
: ??:??