Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените,
наложници на времето, уви!
И ето... няма и следа от възхитените!
Кажи, защо душата ме боли?
И шахът вече не е страст,
осъден, кралят абдикира.
Отворила кралица грозна паст,
поредния ми ход блокира... ...