Апатия ми е в душата...
Без фокус погледът снове...
На октопод със пипалата
от сетивата ми краде...
Привиквам да се примирявам...
Дрогирам лудото сърце
да спра да чувствам и да давам...
Да спра с мечтите за криле...
Във броеница се превръщам
със дни-мъниста... Чат. Чат. Чат...
И само в спомени се връщам
там, дето мълнии трещят...